• bg
  • en
  • +359 876 616 033 ИЗБЕРИ РИТРИЙТ
    Кодекс
    ЧОВЕЧНОСТ · СВОБОДА · ОСЪЗНАТОСТ

    Кодекс

    1. Човечност. Виждаме човека преди ролята, професията, произхода, възрастта, тялото, вярата, мнението или грешката му.
    2. Добротата е действие. Забелязваме кой има нужда от помощ и действаме без сцена, снимка, благодарност или дълг.
    3. Свобода. Всеки има право на избор, лично пространство, собствен ритъм и пълното право да каже „не“ без обяснение.
    4. Съгласието е живо. Искаме го ясно; то важи за конкретния момент и може да бъде оттеглено по всяко време.
    5. Осъзнатост. Наблюдаваме следата на думите и действията си и поемаме отговорност за въздействието, не само за намерението.
    6. Различието не е заплаха. Несъгласието не дава право на унижение, дискриминация, подигравка или натиск.
    7. Говорим от свое име. Споделяме какво чувстваме, мислим и от какво имаме нужда, без да поставяме диагнози на другия.
    8. Пазим повереното. Личните истории, снимките и уязвимите моменти не напускат кръга без изрично разрешение.
    9. Конфликтът се посреща. Спираме, изслушваме и търсим решение, което пази достойнството и безопасността.
    10. Нулева толерантност към насилие. Агресия, заплахи, преследване, манипулация и унижение прекратяват участието.
    11. Всеки носи своята част. Готвим, чистим, носим дърва и се грижим за общото; когато не можем едно, намираме друг честен принос.
    12. Не поправяме без покана. Слушаме, без да превръщаме чуждата болка в проект, съвет или собствена сцена.
    13. Природата не е декор. Пазим гората, огъня, водата, животните и тишината и оставяме мястото по-чисто.
    14. Ресурсите са общи. Вземаме с мярка, връщаме с грижа и не оставяме невидим човек да свърши неприятната работа.
    15. Помощта не купува власт. Доброто дело не дава право на контрол, близост, признание или отплата.
    16. Истината не унижава. Можем да бъдем честни и ясни, без да бъдем жестоки.
    17. Грешката изисква поправяне. Признаваме, извиняваме се, възстановяваме възможното и променяме поведението си.
    18. Никой не е публика. Всеки идва не само да получи, а да остави труд, талант, въпрос, знание или добро дело.
    19. Следващият човек има значение. Оставяме храна, послание, подредено място и следа от грижа за човек, когото още не сме срещнали.
    20. Принадлежността продължава. Жълъдът, който носим след ритрийта, ни напомня да пренесем Човечност, Свобода и Осъзнатост в живота извън ЖИВ.

    ГОТОВ ЛИ СИ ДА СЕ
    ВЪРНЕШ ЖИВ?

    КАНДИДАТСТВАЙ